Имам една черна дупка…

Имам една черна дупка… Като тръгнете по Млечния път – в края, отдясно. Вижда се. От дядо ми е наследство. Той беше човек изпреварил времето си. В онези времена, когато хората не познаваха още парите, той взе, че построи на дупката сонда за добив на време. Щурчо! Кой ще ти купува по онова време време?! По тази причина инсталацията така си стоеше неизползвана доскоро. Дядо ми…
 
 

Имам една черна дупка… Като тръгнете по Млечния път – в края, отдясно. Вижда се. От дядо ми е наследство. Той беше човек изпреварил времето си. В онези времена, когато хората не познаваха още парите, той взе, че построи на дупката сонда за добив на време. Щурчо! Кой ще ти купува по онова време време?! По тази причина инсталацията така си стоеше неизползвана доскоро. Дядо ми не завъртя бизнес, но и дума не даваше да се обели за продажба, нито на оборудването, нито на дупката.

Така си минаваше времето. След като дядо се спомина, дупката съвсем запустя. Само ѝ плащахме данък залудо. Лани обаче, докато чаках на опашката пред данъчното и се ядосвах, че не стига, дето не ми стига времето за други, по-важни неща, ами трябва да вися тук, изведнъж ме осени златна идея. Времената се бяха променили. Всеки се оплакваше, че няма време, а аз разполагам със сондажна платФорма за добив на време и се чудя какво да я правя. Ударих си мислено два шамара, зарязах опашката, метнах се на НЛО-то и запраших по Млечния.

На дупката всичко бе потънало в прах, но инсталацията си беше в ред. Подмених само някой и друг ремък, смазах механизмите и я пуснах в действие. Времекопачката забоботи, занабира полека скорост и покрай нея взеха да хвърчат минути и секунди.

Оттогава не мога да се оплача – оборудването работи на пълна мощност, а времето се харчи като топъл хляб. Дори ми се наложи (понеже не насмогвах на търсенето) да заделя един паралелен блок от време, в които пуснах инсталацията да работи още веднъж. Така вдигнах производителността двойно, без да се охарчвам за нова платформа.

Е, не всичко вървеше гладко де. Веднъж например дойде един приятел от мъглявината Джулия и ми се замоли за спешна доставка, защото времето им било на привършване – изтичало отнякъде. Ако пуснеше поръчка, трябваше да чака половин година, а складовете ни бяха празни, както винаги. Имаше само една дефектна партида на която милисекундите ѝ бяха с над допустимото отклонение на закъснение. Часовите ѝ пояси се бяха разхлабили, и по краищата се бе разтекла. Приятелят ми обаче бе на зор и се подписа, че я взема на своя отговорност. Дадохме му я на разсрочено плащане с отстъпка. Натоварихме касетите и приятелят ми си ги отнесе.

След известно време от счетоводството ми се обадиха, че изплащанията на вноските от Джулия внезапно секнали, а всички опити за контакт с тях били безуспешни. Веднага загрях какво се е случило. Качих сервизния екип на НЛО-то и запрашихме към Джулия. Там, както и очаквах, бе станало следното: Пуснали времето, то тръгнало нормално, но в един момент засякло. Системата им зависнала и всичко застинало. По показанията на часовниците можеше да се разбере, че това бе станало малко след началото. Веднага разпоредих на юнаците и те пристъпиха към подмяна с докараната нова партида. Момчетата са печени и се оправиха бързо. Дадохме рестарт и всичко си тръгна отново като по вода. Джулианците така и не разбраха какво се бе случило, защото животът им продължи оттам откъдето бе спрял. Ние пък се изнесохме без да се обадим, за да избегнем всякакви въпроси за причината да бъдем там. Вярно, че нямаше как да ги таксуваме за втората партида, ама карай, за приятел беше.

Имаше още един интересен случай. От някаква компания бяха пратили фирмения си транспорт за поредната пратка време за топ-мениджмънта им. Шофьорчето – новоназначен младок (титулярът напуснал внезапно) не прочел инструкциите за транспортиране на време и както следва да се очаква, закарало партидата по възможно най-бесния начин. В резултат – всичко пристигнало в насипно състояние. Понеже знам, че ще се запитате “Как изглежда пратка време в насипно състояние?” ще ви кажа – никак. Никак не изглежда. Няма разлика между една нормална и една потрошена на сол. Разликата се проявява едва при включване. От фирмата, разбира се, го усетили по неестественото поведение на топ мениджмънта си, но нямало какво да се направи освен да изчакат да изтече доставеното време. Е, вярно, че през този период директорите на компанията живеели без каквато и да е хронологичност – времето им било така накъсано и разбъркано, че те да речем изведнъж заспивали, докато се карали на закъснелите за работа, или внезапно почвали да закусват, след като току що били обядвали. Някои по време на заседание се събличали за фитнес, а после отивали да си вземат душ. Изобщо… веселба за подчинените било. Само шофьорчето не се смяло, а преждевременно отишло да си търси нова работа.

Мдам. Така е то с времето.

А разказвах ли ви как…