Веднъж се наложи да отида до…

Веднъж се наложи да отида до един приятел. Познавах го от времето на сделката “Слънце за сянка”. Не си спомням дали ви разказвах… Добре де, слушайте: Той е онзи извънземен от Фракталус, който ми продаде тяхното слънце. Да-а-а! Нали знаете, че фракталианците не хвърлят сянка, а светлина. По тази проста причина те искаха да се отърват от слънцето си – на кого му е притрябвало слънце, ако…
 
 
 

Веднъж се наложи да отида до един приятел. Познавах го от времето на сделката “Слънце за сянка”. Не си спомням дали ви разказвах… Добре де, слушайте: Той е онзи извънземен от Фракталус, който ми продаде тяхното слънце. Да-а-а! Нали знаете, че фракталианците не хвърлят сянка, а светлина. По тази проста причина те искаха да се отърват от слънцето си – на кого му е притрябвало слънце, ако никой не хвърля сянка?!

За късмет по това време на земята беше много модно да се хвърля сянка. Всички се изпретрепваха да си ги показват и мерят. Аз веднага прозрях колко хляб има в това да докарам едно слънце в нашето небе и не се колебах хич – купих го.

Фракталианците бяха много щастливи от сделката. Те не само, че разглобиха слънцето и го натовариха в контейнерите, ами взеха, че ми направиха скромен подарък – един от техните свръх бързи НЛО.

Те затова са неидентифицирани, защото камерите на транспортния отдел не ги ловят. Дааа! Опасно бързи – като стигнеш местоназначението не помниш нищо, защото спомените не могат да настигнат НЛО-то. Те и не правят опит да тръгнат, де. Стоят и те чакат да си ги прибереш.

Та по тази причина когато се озовах на земята, нямах и помен от спомен за името на моя приятел. Наистина! Наложи се да се върна.

Междувременно той се бе оженил.

Хм, кога намери време, бе?! Както и да е.

Тя беше най-красивата зелена неземна, която някога съм срещал. А детето им… Да, и дете бяха отгледали. Да видиш – да не вярваш. Очевидно фракталианците бяха по-бързи и от корабите си. Та хлапето значи, беше най-сладкото зеленяче на света. Аз разбира се веднага ги снимах пред дома им. Ето ги, той – в средата, тя – отдясно, а хлапето – отляво.

Като им споменах, че ще ви покажа снимката те заскачаха от радост. Да! Погледнете хубаво, ако не ми вярвате. Не виждате ли, че подскачат? А слънце на небето им да има? А хвърлят ли сянка? Е, истината ли ви казвам? Разбира се, че е истината, аз да не съм барон фон Мюнхаузен.

След като направих снимката, за да не забравя отново, взех че им записах имената на гърба й. Хитро, нали? Вие може да ги прочетете, нямам нищо против. Обърнете я и се уверете сами, а аз да тръгвам, че ме чака важна мисия.

До следващия път.

А разказвах ли ви как…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *